Диалог на мъдреците

- А те дали се върнаха от офиса ?
- Не знам, преди малко се обади Илия, каза, че живеят още на втория етаж.
- На село, нали ? При кокошките, щото щели да снасят.
- Е тя на Кица внучка и тръгнала на училище, осем яйца си сложила в чантата от тези кокошки, осем шамара изяла от учителката. Като си я отворила и изсипала съдържанието на дъската. Добре, че били в кабинета по физика, че монтирали реотани на дъската и си направили омлет с тебешир – действал добре срещу зли духове и недоброжелатели.
- Да, ама тя каза, че подписали коносамента с кръв от изморени коледари, след като излели кофа с отходни води върху си.
- Ах, че то екстракта от разнебитено щастие на дълбоко обидените стриди и противоелектрическото одеяло действа само срещу безнадеждна позеленялост и наполовина мислеща ръждивост от горно естество !
- Млъквай бе !
- Кой млъквай ? Набързо ли или другия път ?
- Нейде бродя, когато няма място за чекмеджета през нощта. Не друг път, както загатна, защото бройка от изваяно естество не може да се води с астрономическа неточност през новоизлюпените мигове.
- Правилно съм забелязал значи – не миговете сноват за предопределените, а черноземските идеали от космоподобията на изпаднал темерут. Аз например вчера извадих един химикал навънка, но той се насочи тъкмо наобратно, че и три месеца паднаха към прозореца. Осведомих се по тангентата на внезапно споходилите ме полуроботи, които подвхърляха фигурки на шах по оплетена около магистралата мрежа, а помощниците им отвъртаха крановете на всички нечетни отводни кули, наредили се кръгообразно - коя за милостиня да се помоли, коя на последните слънчеви лъчи тайно да се порадва.
- В такъв случай смятам, че трябва да му подарим нещо, дори и нищо да не му дадем.
- Ако не му го подарим мирно, той ще се обърне, а мечката не иска задушени христоматии ! Вчера осем пъти излязох по тавана, но третия таван се делеше на осем, затова паднаха стъкла и черни одежди с премяна от химически абсолвент.
- Отдавна не съм го виждал него , но ще се успокои. Колкото и да му казваш, все се вижда. Предния път дори подскочи надолу, та се преобърна в близкия чадър.
- Като говорим за чадър, вчера видях две кукувици в гардероба си, бяха се заринали след вечеря. Щях да ги разхерметизирам тъкмо, а те ми викат – дай ориз и брашно. Представяш ли си каква наглост ?
- То и аз така – тъкмо да пусна щипките и той онагледи модела на спирачката – ту спира, ту изяжда столични конгломерати два пъти на ден. Преди три години дори разбрах, че не могат да отидат с кеф на поляната, а правят както им казали от митрополитския съвет – да си изперат горнището, но да не забравят подмолието на хълма.
- Да бе, аз си помислих, че съм запалил цигара, а всъщност взех пердето да им го подарявам през пролетно време.
- Значи така, а ? Е то от ясно по-ясно - не можеш ли, недей да вариш, защото отдавна да сме извървяли пътя до Никопол и три вилици наобратно сред житата да се усмихват без да бият път, нагърбили под рамо различни къртици. Подарък, неподарък – едно и също е – все вземаш цветната карфица и я забождаш на пергамент без пергамент. А като се замислиш - същите тези хора се опитаха да инсценират разкрепостено маaне върху темето на подивял от топлинно облъчване, изтънчен африкански джентълмен. А ти да си срещал утринна роса с инфантилна склонност към себеизява в недрата на средноголемите небесни тела ?
- Aми вече я опекох във фурната.
- Сбъркал си параграфа бе момче, падаш само на око и се замесваш все в едни такива високоразрядни ситуации, а с тесто не се правят импозантни статуи !
- Мисля, че абсолютно некреативните ми познания по отношение на целесъобразността му позволяват да се случи все пак ,колкото и да е голямо.
- То и аз вчера го напръсках с екстремален шок от паднали в степната оранжерия круши, а за благодарност покрай ушите ми профучаха дайретата на безсмислен танцов корифей - и да го взема, и да не го взема, все наобратно се търкаля бащината му сполука. Та в тази връзка искам да уточня - недействително формалните параметри на аксиоматичната програмна обезпеченост не гарантира хидравлична еманация не безприоритетен мейозис, а само хиперболизира обявените в несъстоятелност акредитиви.
- Аз си мисля, че на английски е повече, от колкото може да понесе умопомрачен търтей спрямо катета на язвителните стихове....от нейна страна си е права за себе си.
- И да гледаш под ъгъл, и да замразяваш компетентно - все не ти достига ускорение, за да отвържеш каруцата на смелените конни наддавачи и да ги затириш към висящите земни недра, където температурата на странно мърляви врабчета изяснява новия поглед над маслиновия скок. Пък то за английския е друг въпрос - там безпрецетентно се намесва подценена фрапантност и полуизядена термитна буря. Ще изнесем концерт ти казвам - безплодието ще ни бъде шлифер, за шапка дива сврака ще наденем ! Да можех аз сега да имам осем чисто бели листа - как щях тъдява с мимики и погледи незнайни тромбоните и палките без корист да надвия !
- И аз така съм чувал от някогашните краставичари - стар, стар ама мозък за три галона макък все ще се отрази някому.
- Е, ние добре знаем, че стане ли прецедент, незабавно се намесва злостната компания на ухилените студенти, и те, с по едно ренде в ръка, а някой с по две ръце в ренде, се отправят на изкормващо пътешествие връз поляни и горички вкаменени.
- Ами аз така подхождам спрямо всички, особено вчера с пералнята като се прибрах. Русата онази... с черната коса към пристана в 21 часа дето ще прохождаме с царевичака !!!
- Искрено ми се ще да не ти повярвам от безхаберие.. а и от сантименталност към онази сърничка дето я намерихме под перваза на деветия етаж. Спомнящ ли си ? Беше си завряла копитата в тръбата за изхранване на гълъби, а опашката и се беше заклещила в един раздразнен по десетата скала на Целзий кошер на поляната. Осем чинии преминаха покрай блока, но нито една капка машинно масло не успя да излети без да се вдигне кавга и когато съобщиха това на разкрепостения идиот, той тутакси си изви врата и го поднесе на тепсия пред местния крал, че и розичка му заши на яката. Тогава дойдоха децата на изчезналия космонавт и в екстаз му представиха безочливите извинения на още по-безочливите разбойници, които в последствие си избодоха очите, но нали бяха безочливи и не успяха да видят какво да избодат и сега ходят с обърнати на обратно торсове. От напрежението излетяха в дън земя и посяха бобови растения досами околното председателство на групичка изнемощели хайвани.
- Не съм съвсем съгласен да говоря заедно. Ние и той – това мисля, че е най-подходящата комбинация за обем на косата, което би дало отражения върху настроението на разстроения свинар – онзи с кучетата, дето обича да споделя мисли без да слуша и колчем извиси една дървеница, подръпвайки от хлебната си луличка.
- Чукай ги, бий ги – все ще си изядеш оризовия самолет без капка аерон – ами че сглоби си конче бе ! Как не се сети ? Знаеш ли, хайде да си отгледаме идиот ! Ще му посадим корем, ще му завържеш моряшки пръсти на краката и ще му вдъхновим стихове на неуравновесени язовци-зложелатели. Ще бъде неподражаем в принтирането на къснопролетни новели сред зимните вихрушки, а като заговори ще капят въглища и торсион от устите на живо и умряло.
- И почнаха да крият храната сами от себе си, като накрая не намериха нищо от онова, което всъщност си беше пред самите тях, без да са го виждали преди с бинокъл. Ама тя си знае най-добре, сама да си преценява дали да останат трима, или да ходи в гората.. в реката там под саламурата с мекия никаквец - посърнал и пращящ от жили.
- Непременно ще го осведомя за съвместното съгласие по повод космодрума. Известие получих от безпростанствието. И там цареше мрак, подобно на чекмеджето във фурната на Марил. Поне не се разхождаха мишки. Тропат, скачат - все не падат, ами че да си вземат ихтиол бе ! Помага и срещу никаквост и срещу молци помага - извинява им отсъствията и ги имунизира с антрацит. Ах как скърбя за тези дни нечестиви - вакли овце дармонеха по селксите къщи, коя нарамила домашно ренде, коя с точилка и краве сирене, подскачаща от комин на комин. По някое време хванат се за ръце, изцедят две кофи мляко от плевнява на Станойка и като ми друснат едно хоро през гори и поляни ! Гледка, разправям ти. То да внедриш селски ергени под обемистата им четина не си струва - само труд на вятъра. А като вземат кованите ятагани ! Песните им бълбукат под водата и риби се носят от техния дъх ! Видях преди малко кози-орешарки. Взели по една черга и вилнеят масово през денонощието, но без да излизат от ръба на чергата. Дърпа ги един престарял козодой - нашир и надлъж, а в другата си ръка дъжи търмък и реголва непродуктивна почва. Над тях кръжи флотилия съблезъби тигъри и за всеки два нокътя през нечетен тигър има вързан конец за някой от крайщата на чергата, а последния тигър отговаря за подвижността на козодоя и полива почвата след чергата. Под земята са се зарили два килограма ошантавели еднодневки и засаждат с мерудия землищата в околовръст - безкомпромисно и черногледо.